В предишни статии разгледахме и съпоставихме узаконяване престоя на чужденец, член на семейство на гражданин на ЕС и узаконяване престоя на чужденец, член на семейството на българин. Направихме съпоставка, откроихме приликите и различията между двете процедури, повече за това ТУК.

Настоящата статия няма за цел да преповтаря горната, същата е посветена на една различна хипотеза – узаконяване престоя на чужденец, член на семейството на българин, който обаче е упражнил правото си на свободно движение, заедно със съпруга си -българин, но желае да се установи в България, заедно със съпруга си – българин.

Каква е процедурата за получаване на пребиваване в страната ни на чужденец, член на семейството на българин, упражнил правото си на свободно движение?

Кога тази хипотеза намира приложение?

Тази хипотеза ще намери приложение в случай, например, че Вие сте български гражданин, който е сключил брак с американски гражданин в Белгия и живеете там, но решавате да се преместите в България.

Приложим закон

В тази хипотеза следва да се приложи, ЗЧРБ, тъй като ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА , в които се възпроизвежда Директива 2004/38, определя бенефициентите си като: „всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани и … членовете на техните семейства, така както са определени в чл. 2, т. 2, които се присъединяват към тях“.

Това означава, че съгласно буквалното тълкуване на разпоредбата на Директива 2004/38, същата не позволява да се издаде производно право на пребиваване в полза на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, в държавата членка, на която последният е гражданин.

В случая обаче по повод подобни случаи, СЕС постановява в решенията си, че при определени обстоятелства е възможно на основание чл. 21, пар. 1 ДФЕС да бъде изведено производно право на пребиваване и че в тези случаи Директива 2004/38 трябва да се приложи по аналогия.

НАШАТА ПОЗИЦИЯ

По повод направения сравнителен анализ в наша статия ТУК е ясно, че в пъти по-лесно е чужденец да узакони престоя си в България, ако той е член на семейството на гражданин на ЕС, в сравнение с тази възможност предоставена на чужденец, член на семейството на българин. При внимателен прочит на статията е видно, че освен в процедурата, обхвата на субектите също е различен. Член на семейството на гражданин на ЕС е много по-широко понятие, което в себе си включва и еднополов партньор – повече за еднополовите бракове ТУК .

Считаме, че в описаната фактическа обстановка следва да се приложи улеснената процедура, включително и за еднополови съпрузи или партньори. Според нас, това е така, тъй като:

Ако гражданинът на трета държава, който е член на семейството на българин, не разполага с право на пребиваване в България, българинът би могъл да бъде принуден да напусне страната си, поради несигурността дали ще може да продължи семейния си живот, който е започнал в приемащата държава членка. Това несъмнено би накърнило правото на семеен живот и на двамата съпрузи, а това е в нарушение на чл. 21, пар. 1 ДФЕС. Последната разпоредба налага семейният живот, който семейството са водели в приемащата държава членка да може да бъде продължен при завръщането му в държавата членка, на коятo е гражданин, посредством предоставяне на производно право на пребиваване на члена на това семейство, гражданин на трета страна. Обратното би довело до невъзможност на българина, след завръщането си в България да продължи семейния си живот със своите близки членове на семейство, които е развил или укрепил в приемащата държава членка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.