Българско гражданство по произход за турски изселници

Въпросите относно тълкуването на законодателството, касаещо българското гражданство

Уважаеми Александър Добринов,

Аз съм скромен юрист, живеещ в Турция, с дълбок интерес към правото, движим от страстта към изследванията, и практикувам адвокатска професия. Въпреки че не Ви познавам лично, изпитвам вълнение, че открих статиите Ви, публикувани в сайтовете „https://posolstvo.eu“ и „https://www.bulgarian-citizenship.org“. Радвам се, че мога да се възползвам от тях, защото те обхващат множество практически въпроси, свързани с българското гражданство и доказването на български произход.

Статиите на Posolstvo.eu и Bulgarian-citizenship.org

По време на моето лично проучване, свързано с възможността да получа българско гражданство, попаднах на Вашите публикации, озаглавени например:

• „Българин, български гражданин, лице от български произход. Кой какъв е? Доказване на български произход.“, „Как се доказва български произход?“;
• „Доказване на български произход след изселване и загубване на българско гражданство“;
• „Българин, български гражданин или български произход?“ и,
• „Bulgarian citizen vs citizenship by origin“. 

Тези материали имат изключителна стойност за мен, тъй като предлагат конкретни практически обяснения по теми, които от дълго време ме вълнуват.

Понеже не владея български език, проучих статиите Ви, като ги преведох на турски чрез различни инструменти за изкуствен интелект и онлайн преводачи. Ще използвам същия метод и за превода на този имейл на български, затова моля да проявите разбиране, ако някъде в текста се появят езикови неточности или неясноти.

Искрено оценявам труда Ви, който позволява дори на юрист от Турция да се информира за правната рамка в България и да намери реални указания по въпроси, свързани с гражданството. Вашите статии са изключително полезни и заслужават похвала, тъй като хвърлят светлина върху детайли, които често остават неясни за чужденците. Поради това бих искал да изразя възхищението си от Вашата работа и да Ви благодаря за приноса Ви. Желая Ви успех в професионалното Ви развитие и Ви благодаря, че споделяте своя опит в публичното пространство.

Основната ми цел, поради която Ви пиша, е желанието да се уверя, че съм разбрал правилно насоките, посочени във Вашите статии, и че моята семейна история попада в обхвата на правните норми, свързани с доказването на български произход. Изключително бих се радвал, ако можете да споделите мнението си и да ми дадете насоки по този въпрос.

Семейната история – българин, турчин или и двете?

Етническо самоопределение

Официалните турски записи показват, че след като се установили в Турция, през 1936 г. са придобили турско гражданство. Въпреки че прадядо ми е бил български гражданин, доколкото знам, той и семейството му са се самоопределяли като турци от етническа гледна точка.

Законодателство и съдебна практика

За да разбера дали тази семейна история носи надежда за придобиване на българско гражданство, първо разгледах българския закон за гражданство. След това, за да изясня някои понятия по въпроса, прочетох научни източници, достъпни онлайн. Накрая, за да разбера практическата ситуация, се опитах да намеря съдебни решения. С лични усилия успях да открия някои решения на „Висш съдебен съвет на Република България“ на адрес (https://legalacts.justice.bg).

Особено ми привлече вниманието следният текст, който се намира в алинея 1 от член 15 на Закона за българско гражданство:

„Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания:

1.     е от български произход;”

С този израз се подчертава, че принадлежността към български произход е едно от основните условия за придобиване на българско гражданство чрез натурализация. Изразът предполага, че принадлежността към български произход дава възможност за придобиване на българско гражданство чрез натурализация без да се изискват допълнителни условия.

В алинея 2 от същия член се посочва, че лицето, което подава заявление за гражданство на основата на произход, трябва да представи официални документи, удостоверяващи роднински връзки с поне един човек с български произход (до трето коляно включително).

Лице от български произход

Освен това, в §1, член 6 от Закона за чужденците и в §2, член 1 от Закона за гражданството се посочва, че определението „Лице от български произход“ се основава на факта, че поне един от предците е българин. Въпреки това, смятам, че това определение не е напълно изяснено и може да бъде трудно разбрано.

В този контекст не успях да стигна до ясна позиция относно това как трябва да се тълкува изразът „български произход“ и дали аз ще бъда считан за човек с български произход. При първото си прочитане на статията имах съмнения дали терминът „български произход“ трябва да се интерпретира само в правен (граждански) смисъл или и като етническа идентичност.

В подобни неясни въпроси следя с голямо внимание подхода на съдилищата и съдиите. Поради това, по въпроса посетих сайта на „Висш съдебен съвет на Република България“ на адрес https://legalacts.justice.bg и разгледах някои съдебни решения, които прилагам като приложение към този имейл.

Българин

В тези съдебни дела, като се има предвид основните принципи на държавата и конституционния ред, разбирам, че се правят препратки, че определението „Българин“ трябва да се тълкува не толкова от етническа гледна точка, а в правен смисъл – като описание на правната и политическата връзка между българското гражданство и държавата – и това е подкрепено с обосновки.

Материалите на Posolstvo.eu

Видях, че и във Вашите публикации споделяте сходна гледна точка и давате подробна информация, свързана с моето конкретно положение. Този факт ме подтикна да Ви пиша настоящия имейл и да направя първата стъпка към прилагане на досегашните ми теоретични проучвания на практика.

В този контекст предполагам, че поради факта, че мой прадядо е бил български гражданин, аз съм считан за човек с български произход и имам право да кандидатствам за гражданство въз основа на произход. Дали тази оценка и мнение са коректни?

Допълнителни въпроси

Същевременно бих желал да Ви задам и няколко допълнителни въпроса, като практик с опит в тази сфера:

1.     Имайки предвид Вашия професионален опит в тази област, бихте ли могли да споделите Вашите наблюдения относно заявленията за българско гражданство по произход? Разбирам, че всяко заявление има своите уникални особености, но бих искал да науча повече за общите тенденции в този процес – например дали по-голямата част от постъпилите молби завършват с положително решение и какъв е приблизителният времеви диапазон за завършване на процедурата.

2.     Възможно ли е да кандидатствам за гражданство по произход, ако прадядо ми е загубил българското си гражданство поради емиграция, но аз мога да докажа неговата българска принадлежност преди това? Предвид факта, че моят прадядо е бил български гражданин, но не е подал заявление за възстановяване на гражданството си след 1999 г., как това би могло да се отрази на моята кандидатура?

3.     Ако считате, че разполагам с необходимите основания да подам заявление за гражданство, бих искал да се възползвам от Вашата професионална помощ за подготовката и подаването на документите. В тази връзка, бихте ли могли да ме информирате относно условията за съдействие, както и ориентировъчните разходи, които биха възникнали в процеса?

4.     Съществуват ли случаи, при които въпреки наличието на доказателства за български произход, дадено заявление е било отхвърлено? Какви са били основните причини за това? При положение, че кандидатът отговаря на всички изисквания, възможно ли е той да получи отказ по субективни причини? Има ли процедура за обжалване в такъв случай?

Епилог

Осъзнавам, че с този подробен имейл отнемам от времето Ви, затова моля да ми простите дързостта да се обръщам към Вас с толкова много въпроси. Надявам се обаче, че ще приемете интереса ми като израз на дълбоко уважение към Вашата работа и желание да следвам най-точния правен път.

Напълно разбирам, че натовареният Ви график може да не позволява детайлен отговор, но дори и няколко насочващи думи от Вас биха ми били от изключителна полза. Вашите анализи и разяснения вече са ми помогнали да добия по-задълбочено разбиране за правната рамка, но все пак остават някои въпроси, по които бих бил изключително благодарен за Вашата гледна точка.

Бих искал да Ви уверя, че всяко мнение или препоръка от Ваша страна ще бъде прието с най-голяма сериозност и внимание. Ако сметнете за уместно, бих се радвал и на възможността да се консултирам с Вас по-подробно в бъдеще.

Благодаря Ви предварително за отделеното време и ще очаквам с нетърпение Вашия отговор.

С уважение,

………………..

---

Нашият отговор на зададените въпроси

Здравейте и благодаря за хубавите думи,

Аз считам, че щом прадядо ви е бил български гражданин, вие имате право да получите българско гражданство. Това е така дори прадядо ви етнически да се е самоопределял като „турчин“.

Основанието за правото ви да получите българско гражданство е чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство. А именно защото имате „възходящ до трета степен включително, който е от български произход“. Вие всъщност имате двама възходящи до трета степен, които са от български произход. Това са както прадядо ви, така и дядо ви (синът на прадядо ви). Основанието, на което считам, че те са от български произход е § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, съгласно който „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин“. Считам, че и дядо ви и прадядо ви са от български произход, тъй като техните родители (прадядо ви и пра-прадядо ви и пра-прабаба ви) са „българи“.

В българското законодателство няма легално определение на термина „българин“. Макар практиката да не е напълно еднозначна, аз считам, че всеки, който има българско гражданство е „българин“. Основният аргумент за това твърдение е Определение № 14535 от 3.12.2014 г. на Върховен административен съд по административно дело № 12221/2014г, а именно:

„Понятието „българин“ не може да се тълкува с оглед неговото етническо съдържание, а с оглед правното му съдържание – правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България, т. е. българското гражданство.
…
Ако понятието „българин“, употребено в § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ се възприема като етническо, то народността или етническия произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране. Така лицата от български етнически произход ще бъдат поставени от закона в по-благоприятно положение при възстановяването му от лицата с друг етнически произход, загубили българското си гражданство. Това е в пряко противоречие с принципа за равенство на всички граждани пред закона и е в противоречие със забраната за дискриминация – чл. 6 от КРБ.“

Горното определение на съда е изключително силен аргумент, тъй като неприлагането му ще доведе до пряка колизия с един от основните принципи на Конституцията – забраната за дискриминация.

Поздрави,
Александър Добринов