Капанът, заложен в Закона за българското гражданство и обърканата „Темида“ – понятието „българин„
Написаното в статията разбира се важи с пълна сила и за всички други изселили се в миналото от България (сега живеещи в Израел, Русия и др.).
Българин
Понятието „българин“ се среща само веднъж в българското законодателство – в Закона за българското гражданство (ЗБГ). За съжаление, легална дефиниция на това понятие липсва. А именно от разбирането на това какво означава „българин“ зависи кои чужденци се приемат за лица от български произход и съответно могат да получат българско гражданство по произход.
Понятието „българин“, използвано в § 2, т. 1 от ДР на Закона за българското гражданство остава енигма вече 28 години.
За пръв път: Исторически анализ на ЗБГ – какво са имали предвид авторите на закона при приемането му през 1998г.?
За пръв път, в тази статия ще направим анализ не само на законодателството относно значението на понятието „българин„, но и на стенограмите от дебатите по приемането на действащия Закон за българското гражданство (ЗБГ). Ще се опитаме да покажем какво точно са имали предвид народните представители, когато са приели закона през далечната 1998 година.
Светослав Лучников и Гиньо Ганев – емблематични фигури на българското право и създатели на Закона за българското гражданство от 1998г.
В статията ни ще се върнем 28 години назад във времето за да анализираме изказванията в пленарна зала при приемането на закона. Ще разгледаме позициите на де факто автора на действащия ЗБГ – г-н Светослав Лучников (1922–2002), както и на г-н Гиньо Ганев (1928–2016). Именно тези двама политици, като депутати от 38-ото НС, са сред най-значимите фигури в българското право от онзи период и имат най-голям принос за създаването и гласуването на действащия Закон за българското гражданство.
Изключително противоречива съдебна практика
Съдебната практика в момента относно това какво означава „българин“ по смисъла на ЗБГ е изключително противоречива. Някои съдебни състави считат, че „българинът е лице, което по своя произход (от майката или бащата) е с българска кръв“, което не е обвързано с българското гражданство като юридическо понятие. Друго виждане на върховния съд е, че понятието „българин“, следва да се тълкува с правното му съдържание – правната и политическата връзка между едно лице и държавата Република България, т.е. българското гражданство. Тези две виждания пораждат изключително много противоречия, които възпрепятстват много чужденци да получат българско гражданство.
Защо е изключително важно да знаем какво е „българин“, „български произход“ и съответно „български гражданин“
Кой е българин, от български произход и съответно български гражданин? Без ясен и недвусмислен отговор на този въпрос не можем да имаме нито държава, нито конституция – нищо. Това е най-важният въпрос за всяка държава, защото без ясно определение на това кой е гражданин, държава просто няма.
/Държавата (полисът) е общност от граждани./Αριστοτέλης /Аристотел/
Правното „наследство“ от преди 28 години, което нито една институция не желае да „оправи“
Оказва се, че българският законодател, в лицето на 38-ото Народно събрание през далечната 1998 г., ни е поставил коварен капан. Капан, който вече 28 години не дава ясен отговор на въпроса кой е българин и кой не е (и съответно кой е може да стане български гражданин по произход). Без еднозначен отговор на този въпрос държавата ни има сериозен проблем. Без ясно изяснен на сто процента „институт на българското гражданство“ ситуацията остава неуредена, а основната градивна клетка на държавата, гражданинът – неясно дефиниран!
След 28 години проблемът продължава да съществува. Нито една институция досега, доколкото ни е известно, не е поискала тълкувателно решение от върховния съд. Нито една политическа партия не е предложила проект за изменение на закона за българското гражданство с цел да се изясни същността на понятието „българин“. Това означава ли, че държавата не желае проблемът да бъде решен?
Възродителният процес от миналия век – „българи“ ли са изселниците в Турция?
Не е ли капанът, поставен през 1998 г., изключително удобен за някои кръгове в България? Този капан ограничава възможността на много български турци (и не само) да получат българско гражданство или дори да се считат за български граждани. А не е ли точно това, което някои бюрократи желаят? Възможно ли е трагичните събития от „възродителния процес“ от миналия век, в следствие на които много български граждани имигрираха в Турция, да е причина за продължаващото объркване, породено от този капан от 1998 г. Капан, който пречи на наследниците на имигриралите българи в Турция да се считат за българи и български граждани?
Кой е българин? Кой е български гражданин?
В този материал ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. Ще се опитаме да отговорим и на въпроса кой е „българин“ – понятие, което става все по-енигматично. Особено в светлината на последното решение на ВКС № 495 от 12.08.2025 г. по гр.д. № 3192/2024. Но този път ще направим и исторически анализ на ЗБГ. Ще се върнем 28 години назад и ще видим какво са имали предвид депутатите – създателите на закона през 1998г.
Съгласно § 2 от ДР на Закона за българското гражданство (ЗБГ):
„Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.
§ 2, т. 1 от ДР на ЗБГ
Дефиниция на понятието „българин“ в българското законодателство не е дадена. И този правен вакуум води до противоречива съдебна практика и нарушени права на потомци на българи, които не биват счетени за български граждани.
Преди да продължите ви препоръчваме да прочетете статиите ни:
- Българин, български гражданин или български произход
- Българско гражданство по произход за турски изселници
- Защо лица, родени от поне един родител – български гражданин, ВИНАГИ са от български произход
- Български произход според ВАС
- Как се доказва български произход?
- Доказване на български произход след изселване и загубване на българско гражданство
Ново решение на ВКС № 495 от 12.08.2025 г.
Съгласното горецитираното решение на ВКС, понятието „българин“ следва да се тълкува като:
Систематичното тълкуване на чл. 15, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и § 2 ДР ЗБГ налага извод, че „лице от български произход“ по смисъла на ЗБГ е физическо лице, на което поне един възходящ до четвърта степен е българин. Необходимо е възходящият – майка, баща, дядо, баба, прабаба, прадядо, прапрабаба или прапрадядо, да има или до смъртта си да е имал съзнание за принадлежност към българската народност като група от хора – българите, които се идентифицират като свързани помежду си с общи етнографски геном, език, историческо минало, култура, традиции, обичаи, фолклор, и в сложния съставен комплекс на тези белези се отличава от другите народности. Гражданството, респ. поданството на възходящия на лицето с български произход е без значение.
решение на ВКС № 495 от 12.08.2025 г.
С други думи, ВКС счита, че понятието „българин“ следва да се тълкува като лице, което има или е имало съзнание за принадлежност към българската народност като група от хора – българите. При това дали лицето има или е имало българско гражданство (поданство) е без значение.
Ние категорично не сме съгласни с това заключение на ВКС, като планираме да публикуваме мотивите си в отделен материал. Това решение на ВКС също така противоречи и на Определение № 14535/2014 г. на Върховен административен съд по административно дело № 12221/2014г, за което сме писали в статията ни българско гражданство по произход за турски изселници.
Необходимост от исторически анализ на ЗБГ от 1998г.
И в края на краищата, какво означава „българин“ по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ?
- Лице, имащо или имало българско гражданство, или;
- Лице с българско съзнание и принадлежност.
А може би и двете?
Очевидно дори върховните съдилища не могат да постигнат консенсус относно значението на понятието „българин“. Единствената възможност остава историческият анализ на ЗБГ. Целта е да се установи какво са имали предвид създателите на закона преди 28 години. Днес ще надникнем в архивите на Народното събрание. Целта е да разберем как е бил приет Законът за българското гражданство през 1998г. И най-вече – кого са считали за „българин“ създателите на закона и депутатите, които са го гласували.
Историческо тълкуване на Закона за българското гражданство
Сегашният Закон за българското гражданство е обнародван в Държавен вестник бр. 136 от 18 ноември 1998 г. след като е приет от 38‑ото Народно събрание. При обсъждането и гласуването на закона основна роля има г-н Светослав Лучников като председател на Комисията по правни въпроси, който фактически е и авторът на основните разпоредби на ЗБГ.
Макар че за изминалите 28 години в ЗБГ са внесени много промени, разпоредбата относно това кои лица са от български произход остава непроменена от 1998 г. до днес, а именно:
„Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.
Дефиниция на понятието „българин“ не е дадена в ЗБГ от приемането на закона през 1998 г. до днес. А докато не разберем какво точно означава „българин“, няма да знаем и кои са лицата от „български произход“.
Дебатите в пленарна зала при приемането на ЗБГ през 1998г.
Действащият и в момента ЗБГ е приет на второ четене от 38-ото НС в две последователни заседания на 4-ти и 5-ти ноември 1998г. Вносител на законопроекта е Министерски съвет, а докладчик е председателят на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията – г-н Светослав Лучников. Стенограмите от заседанията можете да намерите в архивите на НС, както и на сайта ни на следните линкове: ден първи и ден втори.
От анализа на стенограмите при приемането на закона, отношение към понятието българин и съответно лице от български произход имат две изказвания. Именно тях и ще разгледаме в настоящата статия. Това са изказванията на г-н Светослав Лучников и г-н Гиньо Ганев.
Българско гражданство по произход според г-н Светослав Лучников
На 04.11.1998г., при дебатите в пленарна зала, преди гласуването на второ четене на ЗБГ, при обсъждането на чл. 13 (който става чл. 12), г-н Гиньо Ганев прави предложение да отпаднат т. 3 и т. 5. Това са изискванията за кандидатът за получаване на българско гражданство да „не е осъждан за престъпление от общ характер от български съд“ и „да владее достатъчно български език“. Комисията не подкрепя тези предложения на г-н Ганев.
Аргументите на г-н Гиньо Ганев за тези му предложения са, че има много политически имигранти – кандидати за българско гражданство, които са осъдени за „противодържавни престъпления“. Според г-н Ганев за тези кандидати не следва да се прилага подобно ограничение.
Относно владеенето на български език, г-н Ганев казва:
Аз и по-рано казах, че има много хора, родителите на които са български граждани по една, втора или трета категория, но децата им просто не знаят български език.
След изказвания и на други депутати по темата, г-н Светослав Лучников прави следното изявление:
Реабилитацията заличава последиците от осъждането. Нека по елементарни работи да не разискваме.
Колкото за владеенето на българския език, доколкото ми е известно, в Съединените щати се иска, за да се придобие американско гражданство, да се държи изпит по английски език, даже изпит по Конституцията на Съединените щати. Не може една страна да разкрие възможности за придобиване на нейно гражданство от лица, които не са се постарали да научат българския език.
Вярно, в хипотезата, когато баща му или майка му са били български граждани, това лице придобива българско гражданство по произход. Така че за тях няма проблем. Но когато не е такъв случаят, чисто и просто тези лица трябва да покажат по някакъв начин желанието си да се приобщят към българската общност.
Не можем да приемем хора, които не могат да кажат „добър ден“. Благодаря.
Какво всъщност ни казва г-н Лучников
Най-напред г-н Лучников изтъква, че не е необходимо за обикновена натурализация да отпада изискването лицето да не е осъждано. Това е така, защото политическите имигранти са реабилитирани, а това заличава осъждането. На второ място г-н Лучников счита, че не е редно чужденец да придобие българско гражданство по обикновена натурализация без да владее български език. Но тук г-н Лучников прави едни изключително важно уточнение, а именно:
Вярно, в хипотезата, когато баща му или майка му са били български граждани, това лице придобива българско гражданство по произход. Така че за тях няма проблем.
Кой е Светослав Лучников?
Светослав Лучников (1928–2002) е един от най-ярките юристи и политици в новата българска история. Завършил право, адвокат по професия и защитник на човешките права, той става ключова фигура в началото на прехода. Като народен представител в няколко парламента и особено като председател на Правната комисия в 38-ото Народно събрание, Лучников играе водеща роля в изработването и приемането на важни закони, сред които и Законът за българското гражданство от 1998 г., по който е и докладчик. Считан е за един от най-големите авторитети в българското право през онзи период – юрист с огромен принос към изграждането на съвременното ни законодателство.
С други думи, презумпцията е, че лицата, които имат родители, които са били български граждани не е необходимо да знаят български език, защото те придобиват гражданство по произход! Но гражданство по произход, съгласно разглеждания в заседанието на НС проектозакон са именно лицата, чиито поне един възходящ е българин. Следователно понятието „българин“, според г-н Лучников означава лице, което е било български гражданин!
Да не забравяме, че г-н Светослав Лучников е докладчик по законопроекта и председател на водещата Правна комисия. Неговото становище следва да се приеме с изключителен кредит на доверие. Напълно ясно става какво са имали предвид народните представители относно това кой е „българин“ – а именно, че „българин“ по смисъла на ЗБГ е всяко лице, което е притежавало българско гражданство.
Какво ни е казал г-н Гиньо Ганев при гласуването на ЗБГ през далечната 1998г.
През втория ден на гласуването на ЗБГ се обсъжда предложението на г-н Гиньо Ганев да се промени изначалното предложения текст на ДР, а именно предложеният изначално текст:
§ 2. По смисъла на този закон: 1. „Лице от български произход“ е лице, на което поне единият възходящ е българин.
Да добие следната редакция:
§ 2. 2. Българин по произход е лице, което има поне един възходящ с българска народност и притежава българско национално съзнание, свързано с обективни критерии, отнасящи се до неговата идентичност. Българска народност има и лице, което е живяло или негов възходящ живее или е живял в земи, които са или са били в границите на България, или е признато за българин по българското законодателство, или според традициите.
Наистина Правната комисията „не подкрепя това предложение, което й се струва твърде неясно„, а и г-н Гиньо Ганев сам оттегля предложението си. Длъжни сме да отбележим, че Комисията не подкрепя предложението не защото го счита за неправилно, а защото е неясно формулирано. И все пак, нека видим какво е имал предвид един от създателите на ЗБГ от 1998г.
Г-н Гиньо Ганев всъщност се опитва да даде правна дефиниция на понятието „българин“ в контекста на гласувания същия ден ЗБГ. Това, което той казва е, че българин означава лице с българска народност и българско самосъзнание. Той предлага за лице с българска народност да се счита и този, който е живял в български земи, както и този, който е бил признат за българин по българското законодателство или според традициите. А това очевидно е лице, което е бил български гражданин. Няма как признат за българин по българското законодателство да не е равнозначно на признат за български гражданин.
Кой е Гиньо Ганев
Гиньо Ганев (1928–2016) е сред най-уважаваните български юристи и общественици на XX век. Народен представител в множество парламенти и дългогодишен председател на Комисията по правата на човека, той оставя траен отпечатък върху развитието на демократичните институции. В 38-ото Народно събрание има ключова роля в дебатите по приемането на Закона за българското гражданство през 1998 г., като неговият авторитет и дълбоко правно мислене оказват значимо влияние върху финалния текст. Ганев е признат като морален авторитет и един от големите корифеи на българското право.
Предложението на г-н Ганев не е прието. Но предложеният текст недвусмислено показва разбиранията на законодателя при приемането на ЗБГ относно понятието „българин“. А именно, че „българин“ е всеки, който е имал българско гражданство. Но също така и всеки който е бил свързан с българската народност.
Извод
От историческия анализа на ЗБГ става ясно и недвусмислено, че при приемането на закона през 1998г., законодателят със сигурност е имал предвид, че:
Българин по произход е лице, чийто поне един родител е притежавал българско гражданство. Съответно, българин е лице, което е притежавало (или притежава) българско гражданство.
Много вероятно е идеята на законодателят през 1998г. да е за „българи“ да се считат и лицата, които са от българска народност. Именно поради тази причина е било и използвано понятието „българин“, а не „български гражданин“ или „българска народност“. Това е така, защото според нас, законодателят е включвал и двете форми на принадлежност към държавата в понятието „българин“.
С оглед на гореизложеното можем да направим категоричен извод, че съгласно понастоящем действащата редакция на ЗБГ следва, че:
Българско гражданство по произход може да получи лице, които има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до четвърта степен включително, което е притежавало българско гражданство (или поданство) или е от българска националност (народност).
Това е нашият извод от анализа на ЗБГ, такъв, какъвто е сега и такъв, какъвто е бил гласуван преди 28 години. Жалко е, че нито един съд, доколкото ни е известно, не е направил исторически анализ на този толкова важен институт на законодателството – българското гражданство по произход. Различните съдилища постановяват противоречиви решения. Един път съдът казва, че „българин“ означава лице с българско гражданство. Друг път съдът твърди, че „българин“ е лице с българска националност. А обективната истина според нас е това, което законодателят е имал предвид при приемането на ЗБГ – понятието „българин“ включва и двете хипотези.
Ако имате въпроси, можете да се свържете с нас за съдействие.
2 коментара