При осъществяване на дейността си, търговски дружества – работодатели, установени в дадена държава-членка (напр. България), в рамките на транснационалното предлагане на услуги, имат възможността да командироват работници на територията на друга държава-членка (напр. Германия).
Какво означава „командирован работник“?
„Командирован работник“ означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която той обичайно работи.
Командироване на работници, граждани на трети страни от България в друга държава членка
Работа на законно основание в България
За да бъде командирован работник в друга държава-членка, същият трябва да има право да работи в България. Както вече разгледахме по правило, гражданите на трети страни нямат право да работят на територията на Република България. Наемане на чужденец, който няма право да работи представлява нарушение, за което се налагат сурови санкции на работодателя. От това правило има и изключение – граждани на трети страни имат право да работят, ако получат специално Разрешение за работа. Разрешение за работа в България върви с разрешение за пребиваване. Освен тях, чужденци, които могат да работят законно в България са: чужденец със статут на бежанец, членове на семейството на бежанец, чужденец, с предоставено разрешение за продължително пребиваване като член на семейство на български гражданин и др.
Командироване
Гражданите на трети страни, които работят законно за работодател в България, и които са командировани да извършват работа от негово име в друга държава-членка, са включени в приложното поле на Европейското законодателство. По-специално, същото си поставя за цел да съчетае свободното предоставяне на трансгранични услуги съгласно член 56 от ДФЕС с подходяща защита на правата на работниците, командировани временно в чужбина за тази цел.
Минимални стандарти
Държавите-членки трябва да осигурят, независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, предприятията, да гарантират на работниците, командировани на тяхна територия, ред и условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата-членка, в която се извършва работата:
a) максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивка;
б) минимални платени почивни дни;
в) минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд; настоящата точка не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;
г) условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа;
д) здраве, безопасност и хигиена на работното място;
е) защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи;
ж) равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация.