Предвид новите миграционни реалности, все повече жени и момичета, представители на уязвими общности, се превръщат в потенциални и/или реални жертви на трафик на хора с цел принудителен брак (независимо от тяхното съгласие) с гражданин на трети страни. От 2015 г., до настоящия момент, са налице все повече сигнали за трафик на хора, с цел същите да сключат брак в чужбина. Според официалните данни, най-често се сключват бракове с пакистанци и индийци, с цел последните да легализират престоя си в различни държави в Европейския съюз.

Трафик на хора с цел брак като престъпление

marriage with Bulgarian in Cyprus

В предходна наша статия разгледахме най-общо Трафика на хора. Трафика на хора с цел същите да бъдат принудени да сключат брак с чужденец, се определя като „нова мода“. Престъплението представлява „доходоносен бизнес“, същото обаче е изключително опасно, а българският НК предвижда наказание, в общия случай, лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Как най-често се извършва престъплението?

Набиране

Обикновено трафика на хора, с цел фиктивен брак, започва с набиране чрез обещаване, даване или получаване на облаги на жертвите. С такова деяние, престъплението е довършено и съставлява самостоятелно престъпление.

Транспорт

След набиране следва транспорт и превеждане през границата на страната, по смисъла на чл. 159б НК.

Подчинение

След транспортирането и сключването на брака, жертвата обикновено бива държана в принудително подчинение. Тя бива принудена да попълва и подписва документи за гражданско състояние, адресна регистрация и др. свързани с пребиваването и работата, независимо от съгласието й и в условията на продължавано престъпление. 

Престъплението в България

Информация за последното престъпление е от средата на май, 2019 г., то било осъществено от организирана престъпна група, действала от юни 2015 г. Участниците набирали жени, предимно от ромски произход, които били подмамвани с добро заплащане. Не всички от тях получили обещаваното им възнаграждение. Жените били транспортирани предимно в Белгия, Австрия, Дания и Кипър, където били принудително държани, докато се съгласят да сключат граждански брак там или в България с непознати чужденци. Към момента участниците в групата изтърпяват наказанието си лишаване от свобода.

Преди това, в края на 2018 г., бе оповестена информация за разкрит „канал“ за фиктивни бракове в Кипър.

Къде в Европа най-често се сключват фиктивните бракове?

Според агенция ДПА „Балканските държави, Кипър, Ирландия, Белгия и Дания са най-подходящи за сключване на подобни бракове, тъй като там не се извършва щателна проверка на младоженците. Особено Дания има славата на „ рай за нелегалните бракове„, тъй като административните изисквания там са най-малко“.

Наказателна отговорност за деклариране на неверни данни

Съгласно чл.313 от НК, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

От законовия текст може да се направи извод, че се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК за даването на неверни данни в декларации, изискващи се по закон като приложение към заявление на кандидата за пребиваване, а именно че сключеният брак не е фиктивен. Такива декларации се изискват, както от кандидата за пребиваване, така и от съпруга/та му. Ако бракът е фиктивен, наказателна отговорност ще се носи и от двамата.

Наказателна отговорност при многоженство

Съгласно чл. 179, ал. 1 НК, който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години. Обикновено деянието на това престъпление се извършва с пряк умисъл, като извършителят съзнава обществената опасност на поведението си и на последиците от него и е цели пряко настъпването им.

Последният медиен случай на такова престъпление бе извършено българка от ромски произход, която в рамките на три месеца, се омъжила два пъти – в Кипър и в Северна Македония.

Според нас…

В европейски мащаб, все по-често държавите членки съобщават, че се увеличават случаите, в които жертви сключват фиктивни бракове, независимо от съгласието си. Най-често такива бракове целят узаконяване престоя в Европа на граждани на трети страни. Европол свързва тези тенденции с ръста през последните години на броя на незаконните мигранти, опитващи се да преминат към статут на законно пребиваващи след получен отказ на молба за международна закрила.

Съзнавайки обществената опасност на трафика на хора с цел брак, в практиката ни наблюдаваме прекалено предпазливо поведение на миграционните органи. Същите презюмират фиктивност на брака, ако същият е сключен в Балканските държави, Кипър, Ирландия, Белгия и Дания. Фиктивност се презюмира и при сключен брак между българка и индиец или пакистанец. При опити за узаконяване престоя на гражданина на трета страна, българските миграционни органи често постановяват откази, без да има данни, че бракът е фиктивен, нещо повече, дори след декларации от съпрузите, че той не е фиктивен. Така се накърнява основно човешко право – правото на семеен живот.

На въпросите Как може съпругът ми да влезе в България? и Как може съпругът ми да остане в страната? вече сме отговорили в предходни наши статии. Имайте предвид обаче че сключването на Брак с български гражданин, не винаги е гаранция за узаконяване престоя на гражданин на трета страна, въпреки предоставената законова възможност. Последното е така заради зачестилите фиктивни бракове. За нас запазването на целостта на семейството е висша ценност. Ако Ви престои узаконяване престоя на Ваш съпруг – гражданин на трета страна – не се колебайте и се свържете с нас, ние ще Ви помогнем да защитите правата си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.