Мисията се оказва възможна, но само след професионалната намеса на екипа на адв. Христо Василев от Posolstvo.eu!

Проблемът в резюме

или как една индийска приказка се превърна в съдебна сага в България…

любов в Индия

Индийски гражданин се запознава с българка, след години приятелство между тях, то прераства в любов. Така започва тяхната приказка. Двамата млади решават да сключат брак в България, тъй като майката на българката има страх от пътуване със самолети, а присъствието й е от изключителна важност за бъдещата младоженка. Годениците правят планове за бъдещето, решават да живеят в България, защото българката е силно привързана към родителите си и за нея би било изключително трудно да ги вижда рядко. В приказната история се намесва обаче жестоката реалност и един противник в лицето на държавните органи. Водени от желанието си да сключат брак в България, чужденецът кандидатства за виза тип „C“.

Сватба има, въпреки откази за издаване на виза „С“ за България

Три пъти индийският гражданин получава отказ за издаване на исканата виза. Това проваля плановете за мечтаната сватба. Годениците решават да сключат брак в Индия и така, българската гражданка заминава за Индия. Така двамата влюбени все пак имат сватба, въпреки че майката на булката не присъства. След сключване на брака, съпрузите смятат, че животът им вече ще се подреди и ще заживеят щастливо до края на дните си. Нима всички не се стремим към това?

След сватбата следва и отказ за издаване на виза „Д“

Нещата обаче не се случват така, както са били планирани! След сключване на брака в Индия, чужденецът отново получава отказ. Този път за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „Д“), каквато има право да получи като (вече) член на семейството на български гражданин. Отказът е правно немотивиран, но достатъчен за да обърка за пореден път плановете на влюбените.

Тогава приказните герои се обърнаха за помощ към нас…

Решението

Имайте предвид, че отказите за издаване на Виза тип „Д“, са индивидуални административни актове, същите ще влязат в законна сила, ако не бъдат обжалвани в 14-дневен срок от връчването му.

След изготвяне и депозиране на жалба, от наша страна, с позоваване в нея на множество европейска практика, Софийски админстративен съд отменя отказа за издаване на виза на гражданина на Индия. С това, проблемите на семейството изглеждаха решени. Но компетентните органи на българската държава решават да се борят до край за да не допуснат на територията си гражданинът на Индия – съпруг на българска гражданка. Самата касационна жалба на Дирекция „Миграция“ е наситена с груби, уронващи престижа твърдения за клиента ни, напр. „поведението на чуждестранния гражданин, предвид неговата визова история представлява заобикаляне на визовия режим“. Органът изтъква, че „никой не възпрепятства клиента ни да пътува в която и да е друга държава членка на ЕС със съпругата си… но едва ли той ще иде да кандидатства за виза в конуслска служба на друга държава, предвид неговата визова история„. Според административния орган получаването на виза „не е право, а възможност за кандидатстващия“, а той не е длъжен да му издаде такава, въпреки че е представил всички изискуеми документи.

Защитата ни пред Върховен административен съд на Република България

След касационната жалба на завеждащ „Консулска служба“ на Посолството на Република България в Делхи, екипът ни отново професионално защити интересите на младото семейство пред българския съд. За щастие, справедливостта отново възтържествува и делото е отново спечелено, този път окончателно (вижте също https://blog.bglaw.eu/bg/otkaz-visa/).

А след окончателното решение?

индийско бебе

След окончателното решение, за съжаление, нищо не се промени автоматично, отново следваше да защитим правата на клиента ни, след редица писма и разяснения, актуализиране на първоначалните документи за кандидатстване, клиентът ни получи така желаната виза, а с нея и възможността да бъде със съпругата си.

А след това?

Получаването на Виза тип „Д“ допуска пребиваване в страната в срок до 6 месеца. След това е необходимо да се подаде заявление за продължително пребиваване. Имайте предвид, че последното е обвързано с определен срок.

Както всяка приказка и тази има своя щастлив край. Понастоящем семейството живее щастливо на територията на България, дори очакват и своята първа рожба. За нас остава удовлетворението, че сме дали своята лепта за решаването на един толкова труден казус. Труден не толкова заради правното му естество, а най-вече заради упоритостта на държавната администрация, която очевидно не жали бюджетни средства и административен ресурс за да „защити“ интересите на българските граждани…. по един свой начин!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.