Не се допуска държава-членка да откаже на чужденец, който поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза, правото на пребиваване в държавата членка, където последните пребивават и чиито граждани са

Този материал се публикува във връзка със сагата на една българка да узакони престоя на съпруга си и баща на детето им в България. Повече за проблемите на семейството четете във „Войната на Гергана„.


Съдът на Европейския Съюз – Решение по Дело C‑34/09

Преюдициално запитване от Tribunal du travail de Bruxelles по делото на Gerardo Ruiz Zambrano срещу Office national de l’emploi (ONEm)

Резюме на решението на Съдът на Европейският Съюз по делото Gerardo Ruiz Zambrano

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза, правото на пребиваване в държавата членка, където последните пребивават и чиито граждани са, и от друга страна, да откаже да предостави на посочения гражданин на трета държава разрешително за работа, тъй като такива решения биха лишили споменатите деца от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза.

Накратко за казуса

Г-н Замбрано и съпругата му са колумбийски граждани. И двамата подават молби за убежище в Белгия, където са пристигнали на законно основание. Имат и дете – също гражданин на Колумбия. През 2000г. белгийските органи отхвърлят молбите и на двамата. Издадено им е разпореждане да напуснат Белгия, но им е забранено да се завърнат в Колумбия поради избухналата там гражданска война.

Г-н Замбрано започва да работи в Белгия на пълен работен ден, без да има разрешение за работа, като за целта сключва безсрочен трудов договор. През 2003г. съпругата на г-н Замбрано ражда второ дете, което получава белгийско гражданство съгласно чл.10, ал.1 от белгийския кодекс за гражданството. Това става възможно поради факта, че колумбийското законодателство не признава колумбийско гражданство на деца родени извън Колумбия, освен ако родителите не предприемат определени стъпки. Такива семейство Замбрано не предприемат и така второто им дете придобива белгийско гражданство (между впрочем, аналогична разпоредба съществува и в Закона за Българското Гражданство).

През 2004 г. семейство Замбрано подават нова молба за узаконяване на пребиваването им, указвайки новонастъпилото обстоятелство – раждането на второто им дете (белгийски гражданин). Родителите се позовават на член 3 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за правата на човека, който не допуска това дете да бъде принудено да напусне територията на държавата, чийто гражданин е.

През 2005г се ражда и третото дете на семейство Замбрано, което също така придобива белгийско гражданство. През същата година на г-н и г-жа Замбрано са издадени удостоверения, които узаконяват престоя им, но само временно до 2006г.

Семейство Замбрано подават и молби за установяване, които са отхвърлени през 2005 и 2006г.

Междувременно, през 2005г. г-н Замбрано остава без работа, след което подава молба за обезщетение по безработица, която е отхвърлена. Службата за чужденците в Белгия потвърждава, че съпрузите не могат да упражняват никаква професионална дейност в страната, като по отношение на тях не могат да бъдат предприети мерки за експулсиране, тъй като молбата им за узаконяване все още се разглежда.

През 2007г. молбата за установяване на семейство Замбрано е отхвърлена. Този отказ е обжалван на 19.11.2007 от г-н Замбрано. В рамките на делото, белгийското правителство потвърждава, че от 30 април 2009г. на г‑н Замбрано е предоставено временно право на пребиваване.

Преюдициалните въпроси

  1. Предоставят ли един или някои от членове 12 [ЕО], 17 [ЕО] и 18 [ЕО], разгледани поотделно или във връзка един с друг, право на пребиваване на гражданин на Съюза на територията на държавата членка, чийто гражданин е той, независимо от това дали преди това е упражнил правото си на движение на територията на държавите членки?
  2. Трябва ли членове 12 [ЕО], 17 [ЕО] и 18 [ЕО] във връзка с разпоредбите на членове 21, 24 и 34 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че правото, което признават без дискриминация, основана на гражданство, на всеки гражданин на Съюза да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държавите членки, предполага — когато този гражданин е малолетен и издръжката му е поета от гражданин на трета държава, който му е роднина по възходяща линия — че ползването на правото на пребиваване на това дете на територията на държавата членка, в която живее и чийто гражданин е, трябва да му бъде гарантирано, независимо от упражняването преди това от него лично или от неговия законен представител на правото на придвижване, като се допълни това право на пребиваване с полезното действие, чиято необходимост е призната от общностната съдебна практика (посоченото по-горе Решение по дело Zhu и Chen), и като се предостави на гражданина на трета държава, който му е роднина по възходяща линия, поел е издръжката му и разполага с достатъчно средства и здравна осигуровка, производното право на пребиваване, от което този гражданин на трета държава би се ползвал, ако малолетното дете, чиято издръжка той е поел, е гражданин на Съюза, който няма гражданството на държавата членка, в която пребивава?
  3. Трябва ли членове 12 [ЕО], 17 [ЕО] и 18 [ЕО] във връзка с разпоредбите на членове 21, 24 и 34 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че правото на пребиваване на малолетно дете, гражданин на държава членка, на чиято територия живее, предполага, че гражданинът на трета държава, който му е роднина по възходяща линия и е поел издръжката му, трябва да бъде освободен от изискването за разрешително за работа и който, ако не се счита наложеното от вътрешното право на държавата членка, в която пребивава, изискване за разрешително за работа, отговаря, работейки като наето лице, включено в социалноосигурителната система на посочената държава [членка], на условието да разполага с достатъчно средства и [на това за] здравна осигуровка с цел да се придаде на правото на пребиваване на това дете полезното действие, което общностната съдебна практика (посоченото по-горе Решение по дело Zhu и Chen) признава в полза на малолетно дете, европейски гражданин, с различно гражданство [от това на] държавата членка, в която пребивава, издръжката за което е поета от гражданин на трета държава, който му е роднина по възходяща линия?

Решението на Съда

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза, правото на пребиваване в държавата членка, където последните пребивават и чиито граждани са, и от друга страна, да откаже да предостави на посочения гражданин на трета държава разрешително за работа, тъй като такива решения биха лишили споменатите деца от възможността действително да се ползват от най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза.


Какво е значението на това съдебно решения за Гергана и нейното семейство?

От диспозитива на решението на Съда

Всъщност трябва да се приеме, че вследствие на такъв отказ да се предостави право на пребиваване споменатите деца, граждани на Съюза, би трябвало да напуснат територията на Съюза, за да придружат родителите си. По същия начин, ако на такова лице не се предостави разрешително за работа, съществува опасност то да не разполага със средствата, необходими за задоволяване на собствените му нужди и на нуждите на неговото семейство, вследствие на което децата му, граждани на Съюза, също би трябвало да напуснат територията на Съюза. При такива условия споменатите граждани на Съюза фактически няма да имат възможност да упражняват най-съществената част от правата, които статутът им на граждани на Съюза им предоставя.

Съгласно решението на Съда, бащата на детето на Гергана – Акил, не само не може да бъде „изведен“ от България, но и трябва да му се предостави разрешение за пребиваване и за работа. Само по този начин, правата на детето му могат да бъдат гарантирани съгласно европейското законодателство.

Изискването на властите, Акил да предостави виза Д, съгласно чл.15 от ЗЧРБ, която виза се получава от българското посолство в Пакистан е равносилно на „напускане на страната“ и е в противоречие с европейското законодателство. Ако Акил следва да получи такава виза, то „споменатите деца, граждани на Съюза, би трябвало да напуснат територията на Съюза, за да придружат родителите си“ (от диспозитива на решението на Съда). Ако Акил трябва да пътува до Пакистан (или дори до друга държава) за да кандидатства за виза Д, то той няма абсолютно никакви правни гаранции, че ще я получи. Още повече, че той вече е получавал няколко отказа за издаване на българска виза. Неполучаването на визата ще доведе до раздяла на Акил със семейството му (или напускането на територията на Съюза от детето му), което е в противоречие с решението на СЕС по делото Замбрано.

Важно е да се отбележи и фактът, че както децата на семейство Замбрано, така и детето и съпругата на Акил не са упражнили правото си на свободно движение на територията на държавите членки. Въпреки това, СЕС се е произнесъл със цитираното решение. С други думи, българските власти нямат основание да отказват право на пребиваване на Акил с довода, че съпругата и/или детето му не са упражнили правото си на свободно движение.

Извод

След влязлото сила решение на ВАС да бъде отменена принудителната административна мярка (ПАМ), с която Областна дирекция на МВР Добрич опита да изведе Акил извън България, българските власти трябваше незабавно, по служебен път, да предоставят и разрешение за работа на Акил. Такова разрешение следва да бъде издадено заедно с разрешение за пребиваване, тъй като то е негово производно. С други думи, съобразно с решението на СЕС по делото Замбрано, Акил следваше да получи разрешение за пребиваване като член на семейство на български гражданин, което предоставя и право на работа съгласно българското законодателство.

Акил ме може да бъде принуждаван да кандидатства за виза по чл.15 от ЗЧРБ, тъй като за издаването и, съгласно чл.11, ал.4 от НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИЗОВИЯ РЕЖИМ той следва да пътува до Пакистан, което ще принуди детето му – граждани на Съюза, да напусне територията на Съюза, за да придружи родителите си (виж диспозитива на решението на Съда). Освен това, съгласно цитираната разпоредба, Акил следва да получи визата от държавата на постоянното му местоживеене, което е България (виж чл.7 от Директива на Съвета 83/182/EЕС) за последните повече от 3 години. Виза Д не може да бъде издадена от територията на България.

Не на последно място императивното решение на СЕС да се предостави разрешение за пребиваване и разрешение за работа на родител на дете гражданин на ЕС е в явно противоречие с процедурите по издаване на виза по чл.15 от ЗЧРБ, което правно я обезсмисля.

Вижте и другите публикации по казуса на Гергана, Акил и тяхното дете:


1 коментар


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.