Чужденец, който не подлежи на незабавно отвеждане от страната, трябва да получи надлежен документ за статута си

Този материал се публикува във връзка със сагата на една българка да узакони престоя на съпруга си и баща на детето им в България. Повече за проблемите на семейството четете във „Войната на Гергана„.


Съдът на Европейския Съюз – Решение по дело C‑146/14 PPU

Преюдициално запитване от Административен съд София-град, в рамките на производство, водено спрямо Башир Мохамед Али Махди

Накратко за казуса

Г-н Махди е гражданин на Судан, който е задържан при опит да влезе в България. Наложена му е принудителна административна мярка „принудително отвеждане на чужденец до границата“ и „забрана за влизане в Република България на чужденец“. В изчакване на изпълнение на мярката, г-н Махди е настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци. До момента на преюдициалното запитване, посолството на Судан не е издало на г‑н Махди документ за самоличност, който да му позволява да пътува извън България.

Преюдициален въпрос 4(б)

„Следва ли член 15, параграф 1, букви а) и б), параграфи 4 и 6 от Директива [2008/115] във връзка със съображения 2 и 13 от преамбюла на директивата относно зачитането на основните права и достойнството на гражданите на трети страни и прилагането на принципа за пропорционалност, при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че при евентуалното освобождаване на гражданин на трета страна поради липса на разумна възможност за изпълнение на решение за извеждане, който гражданин е без документи за самоличност, незаконно е пресякъл държавната граница и заявява, че не желае да се завърне в страната си по произход, когато при тези обстоятелства посолството на тази страна, въпреки че е потвърдило самоличността на лицето, не издава документ, необходим за пътуването на лицето до страната му по произход, да се счита, че държавата членка е задължена да издаде временен документ за статута на лицето?“

Решението на Съда

Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да бъде задължена да издаде самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, на гражданин на трета страна, който няма документи за самоличност и не е получил такива от своята страна по произход, след като националният съд го освободи по съображението, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по смисъла на член 15, параграф 4 от Директивата. Все пак в подобни случаи тази държава членка трябва да издаде на въпросния гражданин писмено потвърждение за положението му.


Какво е значението на това съдебно решения за Гергана и нейното семейство?

Макар, че г-н Махди се намира в значително по неизгодна правна ситуация от съпругът на Гергана (който е влязъл легално в страната, има съпруга и дете – български граждани и т.н.), и двамата са се оказали в хипотезата на правен вакум.

г-н Махди

Г-н Махди не може да напусне България поради чисто технически причини, а именно, че няма документ за самоличност и такъв не му се издава от посолството на Судан.

Невъзможността на г-н Махди има временен характер, а именно докато документ за пътуване му бъде осигурен.

Акил

Съпругът на Гергана, Акил, не може да бъде отведен от страната, тъй като той се явява член на семейството на български гражданин и има малолетно дете. Това е и основният довод на Административен съд Добрич, който отменя наложената на Акил принудителна административна мярка – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Решението на съда в Добрич е потвърдено по-късно и от ВАС.

От решението на Административен съд – Добрич

„След като жалбоподателят вече се намира на територията на Република България, налагането на ПАМ представлява намеса, както в неговото право на личен и семеен живот, така и в правото на неговата съпруга и дете, поради което тази намеса чрез ПАМ следва да бъде оправдана от гледна точка на основанията по чл. 52, ал. 1 от Хартата и да е необходима за постигането на преследваната цел. В този смисъл основателно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспорения акт е нарушен, уреденият в чл. 6 от АПК, принцип на съразмерност при упражняване на правомощията на административния орган.“

Извод

След влязлото в сила решение на съда да бъде отменена принудителната административна мярка на Акил, българската държава е била длъжна да му издаде „писмено потвърждение за положението му“. Това следва от горе-цитираното решение на СЕС. Това, доколкото ни е известно, до момента не е направено.

Вижте и другите публикации по казуса на Гергана, Акил и тяхното дете:


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.