Директива за връшането на незаконни чужденци

Държавите-членки могат във всеки един момент да предоставят на гражданин на трета страна разрешение за пребиваване…

Този материал се публикува във връзка със сагата на една българка да узакони престоя на съпруга си и баща на детето им в България. Повече за проблемите на семейството четете във „Войната на Гергана„.

Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

След като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и предложението на Комисията, Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха Директива 2008/115/ЕО. Директивата има обвързващ характер за всички страни-членки.

Цел на Директивата

Целта на Директивата е дефинирана в чл.1, а именно:

Настоящата директива определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задълженията в областта на защитата на бежанците и правата на човека.
Директива 2008/115/ЕО – чл.1

Разрешение за престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини

Директивата определя основните правила за връщане на незаконно пребиваващи чужденци на територията на ЕС. Тя обаче предвижда изрично и възможността държавите-членки да предоставят разрешение за пребиваване на чужденци по хуманни, хуманитарни или други причини:

Държавите-членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. В този случай не се издава решение за връщане. В случай, че решение за връщане вече е издадено, то се оттегля или се спира изпълнението му за срока на валидност на разрешението за пребиваване или на друго разрешение, с което се дава право на престой.
Директива 2008/115/ЕО – чл.6, т.4

Незадължителен характер

Тази разпоредба няма императивен характер. С други думи държавите-членки не са длъжни да издадат разрешение за пребиваване в по-горе изброените хипотези. Това е така, защото Директивата няма за цел да регулира правото на пребиваване на чужденците, а само условията за тяхното връщане. Съвсем правилно законодателят е дефинирал това, като е записал, че „държавите-членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят„.

Правна възможност, но и задължение според последващи решения на СЕС

Макар чл.6, т.4 да няма задължителен характер, държавите-членки получават изричното право да издадат разрешение за пребиваване на чужденци, в незаконен престой. Това „право“ е обективирано и като „задължение“ след решението на СЕС от 5.6.2014г, което постановява задължение на държавите членки да издадат писмено потвърждение за положението му. Повече за казуса и решението на СЕС, четете в материала ни Чужденец, който не подлежи на незабавно отвеждане от страната, трябва да получи надлежен документ за статута си.

Какво следва от Директивата за съпруга на Гергана?

На съпруга на Гергана бе издадено решение за връщане (ПАМ), но Административен съд – Добрич, а след това и ВАС го отмениха.

Съгласно чл.6, т.4 от Директивата, държавата ни можеше да издаде на Акил разрешение за пребиваване, но това не бе направено. Решението на СЕС обаче задължава България да издаде документ на Акил, който писмено да потвърждава положението му.

Извод

След окончателната отмяна на решението за връщане на Акил. Българската държава следваше да приложи чл.6, т.4 от Директива 2008/115/ЕО, с оглед на решението на СЕС по дело C‑146/14 PPU.